← Чаена пауза

Мъркащи истории

Защо котките имат девет живота

· 2 мин четене · Purpurly

Илюстрация в мек, приказен стил на симпатична лилава котка, седяща върху отворена вълшебна книга на светъл бежов фон с облаци. От горния десен ъгъл се протяга благославяща ръка на божество, от която излизат златни лъчи, вълшебен прашец и девет малки, стилизирани златни силуета на котенца, които се издигат нагоре и образуват кръг около лилавата котка, символизирайки даряването на нейните девет живота.

Защо котките имат девет живота

Обичаш своя пухкав приятел, нали? А чувал ли си тази легенда?

Оплакването

Веднъж в небесното царство на боговете се появил Събирачът на души. Изглеждал изключително недоволен.

„Дойдох да подам оплакване! Вече много години се сблъсквам с една и съща загадка. Отварям житейската книга на човек и виждам, че всички записи са наред. Когато настъпи определеният час, отивам за душата му, вземам я и се отправям нагоре. Но щом стигнем до небесните порти и се обърна, се оказва, че до мен не стои човек, а котка. Отварям отново книгата на живота и виждам невъзможното: човекът, за когото съм отишъл, е жив, а мястото му е заела котката. И с времето това се случва все по-често.“

Какво показали книгите

Думите на Събирача на души разтревожили боговете и те му заповядали да донесе книгата. Колкото повече страници разгръщали, толкова по-осезаема ставала тишината. Постепенно истината започнала да се разкрива.

Оказало се, че котките притежават тайна дарба, за която никой не подозирал. Ако човек им бил наистина близък и скъп, те можели да предвидят приближаващата се смърт. Тогава избирали да приемат бедата на своите плещи и да заемат мястото му. Никой не ги молел за това и никой не им заповядвал.

Щом научили, боговете заспорили помежду си. Едните негодували срещу нарушаването на порядъка, другите не откъсвали поглед от страниците. Котките отдавали единствения си живот за този, когото обичат.

Решението на боговете

Тогава заговорил най-мъдрият от боговете.

— Не е справедливо същество с такова сърце да има само един живот.

Последвало дълго съвещание. В края му боговете взели решение, с което дотогава не било удостоено нито едно животно: подарили на котките още осем живота. Не за сила, не за власт, не за безсмъртие, а защото се оказало, че един живот е малко за любовта, на която са способни.

Защото котката не живее случайно с човек. Тя внимателно избира на кого да отдаде свободата си и му носи много повече от мекота и уют. Затова според някои поверия да обидиш котка е опасно не за нея, а за човека.

Вярна или не, легендата се носи и до ден днешен. Имаш ли история за своята котка? Запиши я днес в дневника си.